На днешния ден преди 125 години в Пазарджик се ражда българският

На днешния ден преди 125 години в Пазарджик се ражда българският художник и журналист Райко Алексиев, останал в историята с псевдонима си Фра Дяволо. През 1944 година е погубен поради това, че е дръзнал да изрази свободно мнението си от страниците на седмичника " Щурец ". 

Роден е на 7 март 1893 г. в Пазарджик в фамилията на учителя Никола Алексиев, българин емигрант от Солун[1] и на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академияв София. Още с появяването на първия му пейзаж в „ Изложба на младите “ през 1913 г. българската царица Елеонора става една от най-големите почитателки на гения му. Същата година художникът прави пет независими изложения.

През 1932 година основава седмичния вестник „ Щурец “. Райко Алексиев самичък рисува всичките му карикатури, самичък написа публикациите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространението му. „ Щурец “ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 година Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място измежду родните печатни издания.[2] Още първият брой се разграбва толкоз бързо, че се постанова създателят му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават постоянни сътрудници на „ Щурец “. Вестникът не пропуща брой даже по време на Втората международна война.

През май 1939 година свързва ориста си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След гибелта на Райко Алексиев, брачната половинка му е имала няколко брака, през 1965 година съумява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 година в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в Съединени американски щати, връща се в България след измененията през 1989 година и известно време е консултант на Филип Димитров.

Като дълготраен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците Райко Алексиев провежда подпомагането на бедстващите си сътрудници, останали без покрив след бомбардировките на София. Той съумял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лв., която избавя от гладна гибел фамилиите на доста нещатни художници, евакуирани в разнообразни села на страната.

 

С триумфите си, а също и с нерядко жлъчния си комизъм Райко Алексиев си основава значително врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е неведнъж предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го доставя с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отхвърля да повярва, че е в заплаха и твърди:

„
Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което правят някои политици и е нездравословно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва.[3]
“
Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е задържан от Лев Главинчев като „ зложелател на народа “ заради необятно известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до гибел на 18 ноември 1944 година в София.

В документалния разказ „ Горещо алено “, основан въз основа на изявленията на авторката Ивайла Александрова със брачната половинка на Алексиев и на изследване на архивите от Народния съд и Министерство на вътрешните работи, се цитират разнообразни версии за мъченията и края на художника, само че нито една от тях не е потвърдена несъмнено.

През март 1945 година Алексиев е наказан посмъртно поради „ антисъветска “ и „ прогерманска “ агитация от по този начин наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, публицисти, в това число някои към този момент убити. Имуществото му е иззето в интерес на страната, а книгите му са неразрешени.

След промяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е оправдан. Съюзът на българските художници отваря изложба „ Райко Алексиев “.

На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна премия за комизъм и ирония, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за изцяло литературно творчество и принос в региона на хумора и сатирата. Наградата могат да получат и задгранични създатели за особени заслуги към българистиката популяризация, персонално творчество в региона на хумора и сатирата, разбори и изявления, тематично свързани с България. Съществуват и съпътстващи състезания за създатели от област Пазарджик в три раздела – хумористична лирика, хумористична прозаичност и карикатура.

На 27 февруари 2013 г. в негова чест е наименуван ледник Алексиев в Антарктика.

Написаното от Фра Дяволо звучи настоящо и до през днешния ден.

*
Общоевропейската война наподобява на комплицирани конци: колкото по ги оправяш, толкоз по се объркват.

*
Между Адът и София има единствено една разлика: в Ада кожата ти дерат дяволите, а в София търговците.

*
Да бъдеш в сегашните времена глава на семейство, ще рече да бъдеш вписан в св. Писание при светите мъченици.

*
Жената наподобява на столичен търговец - колкото повече печели, толкова повече жаждата за облага се усилва.

——————————

сп. „ Българан ”, бр. 43, 1918 година

*Източник - Уикипедия. Снимка - Райко Алексиев и брачната половинка му Весела Грънчарова, 1939 г.